"Да обичаш значи да излезеш от предела на себе си." Луи Арагон
Всеки разбира любовта различно. На колкото човека да се зададе въпроса „Какво е любовта?”, толкова разнообразни отговори ще има. Някои хора дори не са сигурни, че са я изпитвали. Но тези, които са, дори и да не са го осъзнали, то със сигурност са изпитали блаженото чувство „да излезеш от предела на себе си”, както казва Луи Арагон.
Да обичаш означава духа ти да напусне тялото и да „витае в небесата”; телом да присъстваш на дадено място, но духом да не си на Земята, а в един по-красив свят, в който всичко е „розово”.
Това, духа на човек да напусне тялото му, според мен е вярно и е доказуемо с много примери от живота. Един такъв е факта, че когато някой е влюбен, този човек сякаш не е на себе си, загубил е разсъдъка си, неадекватен е и нехае за случващото се около него. За околните той донякъде напомня на луд човек. Но лудост ли е да обичаш?
Друг пример е една не дотолкова необичайна гледка на някои романтични места като кей, парк, бряг, море, а именно – влюбена двойка, безмълвно стояща и любеща се на красивата гледка или един на друг. Но нещото, което доказва напускането на духа, е именно безмълвието... тишината и спокойствието... това бягство от реалността – сякаш влюбените не са на този сив свят, изпълнен с мъка и тъга, а на един по-красив, неземен, нереален такъв.
Тези прости примери от живота, на които със сигурност сме били свидетели неведнъж, са достатъчно силни доказателства, че когато човек обича, излиза от предела на себе си.
~Надежда Алексиева
Любовта е силно чувство,но чак до такава степен ,че да литнеш из небесата и духа ти да е на някое друго място (естествено метафорично) ...е твърде силно казано.
Перфектната любов и кейовете само по филмите...то е просто чувство на уважение,желание и очакване сплетено в едно.
