Не минаваше и ден

без да пребягаш през мислите ми.

Не минаваше и нощ

без да пролея сълзи за теб.

Сърцето ми кървеше,

а аз тъгувах за изгубената си любов.

Ала мина време

и вече не плачех –

сълзите ми замръзнаха

и вледениха разбитото ми сърце.

От тогава не ридая за теб.

От тогава не чувствам –

не мразя, дори не обичам.

Само заради теб –

от страх да не бъда отново наранена;

от страх да не бъда изоставена;

от страх да не бъда...забравена!

15.08.2008г.

Надежда Алексиева